Жертвите вече са толкова много, а рекета от безизходицата толкова дълбока, че отчаянието вече стига до краен предел. Стотици хиляди стават жертви на безмилостни лихвари - фирмите за бързи кредити.
Изнудват, заплашват, съдят, алчно начисляват измислени лихви и такси, изсмукват и последните сили на една от най-уязвимите части от
обществото ни. Веднъж попаднал в спиралата на бързите кредити става почти невъзможно да се измъкнеш. Изпаднали в безизходица, хората се принуждават да теглят още и още.
"Всъщност всяко улесняване на процесите на взимане на пари на заем води след себе си до натрупване на голям брой нелоялна търговска практики аз съм казвал, че секторът е в подем, който когато сектори в подем и технологичният процес е в негова полза. Това
привлича огромен брой играчи на пазара, които в желанието си спечели много бързи печалби трупат голям брой нелоялни търговски практики. Именно поради това, действащите регулации, те разбира се, няма как да следват интензитета, на икономическите отношения, които са между търговци и потребител в бранш, който е в подем, са необходими законодателни промени, които да със сигурност да дават възможността на потребителя да вземе информирано решение то е ясно, че бързо ясно е, че е скъпо", обясни Стоил Алипиев, Председател на КЗП. "В асоциацията за небанково кредитиране членуват, за съжаление, само 7 от фирмите за бързи кредити и в тази връзка нали пак да се върна към закона за защита на потребителите?
Омбудсманът смята, че трябва да се въведе задължително изискване за предварително одобрение на общите условия на всички фирми за бързи кредити от КЗП. Също така е необходимо да се регулира дейността на колекторските фирми, които са след тях по веригата и всичко това в пакет със закон за личния фалит", каза Нина Бояджиева - дирекция "Права на потребители на обществени услуги". В момента по данни на БНТ, регистрираните не банкови финансови институции са 230, от тях с отпускане на кредити се занимават около 100.
През 2023 г. от Комисията за защита на потребителите са проверили половината от тези фирми и са съставили над 100 акта на стойност над 800 000 лв. Като проверките продължават. "Аз винаги съм казвал, че размерът на глобите предвидени в потребителското законодателство са абсолютно непорпоционални на колективната щета, която нанася един търговец от своето нелоялно поведение. Един максимален размер за нелоялна търговска практика стига до 50 000. Един търговец, който има стотици милиони оборот, глоба от 50 хиляди лева няма възпиращ и превъзпитателен, така че с сигурност това в общността е този проблем е решен,като глобата е пропорционална на процент от оборота за извършване на нелоялни търговски практики", каза Стоил Алипиев, Председател на КЗП.
Оказва се че 90 % от фирмите за бързи кредити работят незаконно, освен нелоялни практики при договорите, хората се оплакват и от психически тормоз. Ходене на работното място, притесняване на роднини и съседи. В други държави има много ясно разписани
правила какво имат право да говорят и правят служителите на не банковите финансови институции и колко често. Всъщност фирмите за бързи кредити, парадоксално, но са крайно уязвими в съда. Работят в пълно противоречие на закона за потребителските кредити и почти няма дело, което да са спечелили. Прегрешенията им са толкова големи и крещящи, че и една жалба а потърпевш би трябвало да даде достатъчно основание БНБ да им отнеме лиценза. Но нито една от предвидените в закона защити не сработва.
Приемането на отделна регулация за бързите кредити е тема, която се коментира от много години, но липсва политическа воля подобен закон да бъде приет. Законодателят се бави и с въвеждането на доста европейски механизми за защита. Но законодателството и сега
дава достатъчно добра регулация. Но очевидно държавата не прави нищо, за да спре алчните лихвари. Добрата новина е, че над 90 % от делата заведени срещу фирмите за бързи кредити са спечелени и на компаниите дори има се налага да връщат пари.
Карина Караньотова