Манолова пред Тройка на разсъмване: Надценките в България трябва да са като в Германия, а не над 100 % на основни продукти

Колко големи са наценките в търговските вериги? Кой защитава българските производители? Как потребителите ще могат да подават сигнали директно от телефона си? Това бяха само част от въпросите, които председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова разгледа подробно в новия епизод на подкаста „Тройка по никое време“ на Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“.

В разговор с тримата водещи на сутрешното шоу на Радио „Витоша“ тя разказа за битката с високите цени, проверките в големите магазини, проблемите на родните производители и сигналите, които получава денонощно на личния си телефон.

Наценки до 300% и санкции за милиони

Една от основните теми в разговора бяха цените на хранителните продукти и разликата между сумите, които получават производителите, и тези, които потребителите плащат в магазина. По думите на Манолова, проверките на КЗП са установили търговски наценки, достигащи 130% при определени млечни продукти, а при някои сезонни зеленчуци от български производители те достигат дори 300%. Председателят на КЗП даде за пример Германия, където, според представените от нея данни, наценките при млечните продукти са значително по-ниски. Тя постави въпроса защо едни и същи международни търговски вериги прилагат различни практики в отделните европейски държави.

Манолова обясни, че вече са подадени сигнали до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за нарушения на правилата, свързани с разликите в наценките на сходни продукти. По думите ѝ санкциите при установени нарушения могат да достигнат до 10% от оборота.

„Докато не си свалят наценките на основните хранителни продукти, няма да се откажа да ги натискам с целия ресурс, който има институцията“, категорична беше тя.

Българските производители под натиск

Мая Манолова разказа и за трудностите, пред които са изправени родните земеделски производители при опитите си да реализират продукцията си в големите търговски вериги. Тя даде примери с непродадени български дини, пъпеши и други плодове и зеленчуци, както и със случаи, при които родните производители са принудени да приемат изкупни цени под себестойността на продукцията си. Особено любопитен се оказа разказът ѝ за пластмасовите касетки, които някои вериги изискват от доставчиците си. Според Манолова производителите плащат както депозит за тях, така и такса при всяко използване. По нейни изчисления подобна практика може да увеличи крайната цена на определени плодове и зеленчуци между 10 и 20%. Председателят на КЗП подчерта, че намаляването на цените за потребителите не бива да става за сметка на българското производство.

Какво откриват проверките в магазините?

В подкаста Манолова разказа подробно и за съвместните проверки на КЗП с други държавни институции. По думите ѝ Българската агенция по безопасност на храните вече е предприела мерки срещу обекти с нарушения на хигиенните изисквания, включително кухня за приготвяне на храна за топли витрини в Пловдив. Тя съобщи и за проверки на складове, при които са възникнали съмнения относно съхранението и проследимостта на продукти с изтекъл срок на годност. Сред обсъдените проблеми бяха още произходът на вносните плодове и зеленчуци, обозначаването на българска продукция и съмнителните промоционални практики. Манолова обясни, че контролът трябва да обхваща не само цените, но и качеството и безопасността на храните, които достигат до потребителите.

„Чудодейни“ хранителни добавки, които обещават да лекуват всичко

Разговорът засегна и друга чувствителна тема: рекламите на хранителни добавки, представяни като средства за лечение на различни заболявания. Мая Манолова разкри, че КЗП е започнала седем проверки на онлайн реклами на продукти, за които се твърди, че помагат при множество, понякога напълно несвързани здравословни проблеми. Тя обърна внимание, че хранителните добавки не са лекарства, а рекламните обещания за лечение могат да заблудят потребителите. Особено уязвими, според нея, са възрастните хора, които често попадат на подобни реклами в интернет и поръчват продукти, разчитайки на обещанията за бързо подобрение.

Мобилно приложение ще улеснява подаването на сигнали

Една от новините в епизода беше свързана с плановете на КЗП да развие мобилно приложение, чрез което потребителите да сигнализират за нарушения директно от магазина. Идеята е проста: ако цената на касата се различава от тази на етикета, промоцията се оказва подвеждаща или има съмнение за друга нередност. Потребителят ще може да направи снимка, да добави кратко описание и да изпрати сигнал до комисията. Предвижда се приложението да предоставя и информация за така наречената „справедлива стойност“ на основни хранителни продукти, за да могат хората да сравняват цените. Манолова обясни, че съществуващото приложение „Антиспекула“, разработено по нейна предишна гражданска инициатива, може да бъде предоставено на КЗП и надградено.

Личният телефон, който не спира да звъни

Освен за работата си като председател на КЗП, Мая Манолова разказа и какво се е случило, след като публично обяви личния си телефонен номер в ефира на Нова телевизия, за да могат гражданите да се свързват директно с нея. Решението било спонтанно, а последствията надминали очакванията ѝ. Телефонът започнал да звъни почти непрекъснато. Освен сигнали за фалшиви промоции, мобилни оператори, бързи кредити и колекторски фирми, имало и хора, които просто искали да проверят дали наистина ще им вдигне Мая Манолова. В разговора с Милена, Кирил и Тодор тя призна, че продължава да получава обаждания и съобщения по всяко време, включително и по време на самия запис на подкаста.

КЗП търси млади хора и дори подготвя собствен подкаст

Мая Манолова отправи и покана към студенти и млади хора, които искат да се включат в работата на комисията. Тя обясни, че институцията има нужда от допълнителна помощ за обработването на жалби, проверките и комуникацията с гражданите. Първоначално се предлагат 20-дневни неплатени стажове, като за част от участниците впоследствие може да се открие възможност за работа. Подходящи са не само студенти по право и икономика, но и млади хора с интереси в информационните технологии, журналистиката и комуникациите. А сред по-неочакваните идеи се оказа и създаването на собствен подкаст на КЗП, което предизвика шеги и предложения за сътрудничество от страна на водещите.

Ще доведат ли проверките до реално по-ниски цени? Какво се случва зад кулисите на големите търговски вериги? Как всеки потребител може да защити правата си? Гледайте целия разговор на Мая Манолова с Милена, Кирил и Тодор в новия епизод на „Тройка по никое време“ в YouTube!

Видео материал