Теглим бързи кредити за почивки и ремонти. Кои са клопките, кои са най-новите измами и как да ги избегнем - в поредицата на Зара Лазарова „Аз, потребителят.“ Гост по темата е Ангел Джалев член на КЗП.
Водещ: Удвояване на дължимата вноска заради ден забавяне или неустойка, защото до три дни на сте си намерил поръчител – това са само част от примерите за клопките, в които може да попаднете. Как обаче да ги избегнем ще коментираме сега с г-н Ангел Джалев – заместник-председател на Комисия защита на потребителите (КЗП). Здравейте.
Ангел Джалев: Здравейте.
Водещ: Много фрапантни примери дадохме току-що. Възможно ли е наистина да се окаже, че заради няколко часа забавяне вноската ни да кажем от 100 лева стават 200? Има ли примери за такива практики? Вие в момента извършвате много проверки.
Ангел Джалев: За съжаление, нашият предварителен анализ на договорите за потребителски кредити, който направихме, а и физическите проверки в момента по небанковите финансови институции показват, че наистина има начисляване на такива високи неустойки за забава по кредитите, което от своя страна е незаконосъобразно.
Водещ: Какво да направя един, човек който попада в тази ситуация?
Ангел Джалев: Естествено, би следвало да потърси правата си пред съда, тъй като във всеки договор една клауза, когато е незаконосъобразна, тя е и нищожна. Естествено, винаги може да се оплаче и в КЗП с цел ние да извършим проверка и установяване евентуално на прилагане на нелоялна търговска практика от конкретния търговец, за което той ще претърпи санкция.
Водещ: Тези неща обаче са написани в договорите и много хора си казват: „Ами аз, щом съм се подписал, значи нямам права“. Ако е незаконосъобразно, все пак хората трябва да търсят съда, нали така?
Ангел Джалев: Със сигурност трябва да си потърсят правата в съда, точно така. И естествено, КЗП, която се явява контролен орган относно Закона за потребителския кредит, с цел да се обяви конкретната практика за нелоялна и да се наложи санкция на конкретния търговец.
Водещ: Всъщност се оказва масова практика да има проблеми и подводни камъни в договорите. Може ли да дадете най-честите примери и нещата, за които хората трябва много внимателно да гледат, включително и дребния шрифт?
Ангел Джалев: Нашите проверки и предварителните анализи, както вече казах, показаха, че една висока част от небанковите финансови институции използват нелоялни търговски практики – може би към 90%. Това е изключително стряскаща тенденция. Точно и заради това в началото на предния месец ние започнахме и физическа проверка по офисите и търговските обекти на тези институции. Това, което бих посъветвал всички потребители, е да изискват повече предварителна информация относно отпускането на кредита, да изискват стандартния европейски формуляр, който е въведен в Закона за потребителския кредит, да сравняват предложенията на различните институции, към които са се насочили за отпускането на такъв кредит, и евентуално да не бързат, тъй като вижте, този бранш е насочен към една особено уязвима група от потребители. Това са хора, които действат при крайна спешност и при липса на каквато и да е друга алтернатива. Всъщност те нямат възможност или достъп до банковото кредитиране или нямат възможност да вземат заем от близък, познат и приятел и заради това, поради спешна нужда се обръщат към тези институции. Всъщност тук идва и проблемният момент – че поради липса на предварителна информация и недобро обясняване от страна на тези търговци, попадат в капана на нелоялната търговска практика.
Водещ: Какво да направи човек, на когото му се отказва да получи договора за преглед вкъщи, евентуално да свери договора с европейския формуляр? Защото вие казвате, че всъщност, ако има допълнителни клаузи, много от тях могат да са подвеждащи. 90% казахте преди малко – това е фрапантно.
Ангел Джалев: Това показаха предварителните анализи. Всъщност ние започнахме още от края на миналата година един преглед на общите условия на небанковите финансови институции с цел отстраняване на неравноправни клаузи. Паралелно с това, започнахме да изискваме и договори от конкретните търговци, ведно със счетоводната документация към тях, за анализ. И всъщност тези анализи ни подтикнаха да разширим нашата кампания – в началото на предния месец да започнем физически проверки, тъй като показаха тази стряскаща тенденция.
Водещ: Всъщност се оказва, че фирмите за бързи кредити представят едни документи пред КЗП, хората подписват други, има разлика в клаузите. Това ли е ситуацията?
Ангел Джалев: Всъщност проблемът е, че няма секторен регулатор. Общите условия на небанковите финансови институции не подлежат на предварителен контрол. Те, естествено, могат да си ги сменят, когато искат. И това ни подтикна да изискваме и самите договори, тъй като там наистина се вижда, че има нарушения. И това ни подтикна и да извършваме и физическите проверки по търговците.
Водещ: Невъзможни за изпълнение клаузи. Кои са те? Дайте примери – 3-4 клаузи, за които конкретно хората да гледат.
Ангел Джалев: Това са объркващи, неточно написани, неясни, невъзможни или трудноизпълними, както вие казахте във вашия анонс – примерно, да се подсигури съдлъжник, поръчител по кредита в един много кратък срок. Това е нещо, което няма как да бъде изпълнено, след което води след себе си и начисляването на едни високи клаузи, високи такси и неустойки. Или примерно таксата за обработване на документи също е един вид нарушение. Ние сме направили доста предписания към конкретни търговци за отстраняване в общите им условия точно за тези допълнителни такси. Това е един малък пример от това какво може да последва, след като човек не догледа или не получи предварително информацията, която му се полага по закон. Търговците са длъжни да дават информацията в пълен обем и да изпълняват своето задължение за добросъвестност и професионална компетентност.
Водещ: Можем ли да обобщим, че таксата за обработване на документи е нелоялна търговска практика и трябва да светне лампичката?
Ангел Джалев: Тя е неравноправна клауза. Ние сме предписали, към доста от институциите за нейното отстраняване сме пуснали предписания. Естествено, това е един много голям обем от търговци, на пазара са може би около 200 търговците, които се занимават точно в тази сфера. Много голям обем от информация – една работа, която няма как да свърши бързо, няма как да бъде свършена дори за месец или два, но ние ще работим упорито в тази посока, за да може и да се цели стриктно спазване Закона за потребителския кредит, и неприлагане на нелоялна търговска практика към потребителите.
Водещ: Вие споменавате предписания. Има ли вариант, в който законът ясно забранява такива практики и има по-сериозна регулация на небанковите институции? Защото през последните години се натъкваме на фрапантни примери. След минути нашите зрители също така ще видят един такъв, но нека поговорим за нормативната рамка.
Ангел Джалев: Има специален закон – това е Законът за потребителския кредит, респективно Законът за защита на потребителите, където са регламентирани нелоялните търговски практики. Това е и целта на нашата кампания – търговците да спазват стриктно Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Водещ: Докато подготвихме темата, се натъкнахме на много любопитна история. Всъщност се оказва, че доста хора, които вече са с лоша кредитна история и по-трудно ще получат кредит, решават да търсят алтернативни начини за набавяне на финансите. Така стигнахме до историята на една млада жена от Свищов, която търсейки начин да получи бърз кредит, всъщност се натъква на нов вид измама. Каква е тя – вижте в следващото видео, след което ще продължим разговора си в студиото.
Репортер: Иванка Монева от Свищов изпитва финансови затруднения, когато във „Фейсбук“ попада на група за хора с лоша кредитна история. При наличието на два необслужени кредита и в изпитателен срок на работа, тя заявява интерес за отпускане на кредит под статус във въпросната група. След минути с нея се свързва жена, която й обещава, че до часове може да има парите.
Иванка Монева: И ме попита за какви пари става въпрос и й казах: примерно за 5000 лева. Тя ми обясни, че са 5000 лева таксата е 200 лева, трябва аз да преведа.
Репортер: 200 лева са поискани на Иванка като такса за обработване на кредита. Тогава обаче тя разполагала само с 60 лева.
Иванка Монева: И тя ми каза, че и те ще свършат работа, просто трябва да има някаква такса внесена от моя страна, за да ми бъде отпуснат заем.
Репортер: След около 10 минути, но вече по телефона, с нея се свързва непознат мъж, който потвърждава, че е одобрена, и ще получи отново във „Фейсбук“ информация къде да преведе таксата. Иванка внася таксата, но пари по сметката й така и на постъпват. Малко след това и двата профила я блокират и разбира, че е станала жертва на измама.
Иванка Монева: Тогава вече се усетих, че може би всичко е измама. Подадох си жалба в полицията, към ГДБОП, и от там вече тук от нашето районно се свързаха с мене.
Репортер: Иванка съжалява, че се е предварила.
Иванка Монева: Тя ми каза, че нямат нищо общо с такива институции, просто са някаква отделна институция, нова в България и т.н.
Репортер: Междувременно Иванка разбира, че измамените по схемата са десетки от цялата страна, а разследващите вече са по следите на измамниците.
Водещ: Очевидна измама – така може да опишем ситуацията. Има ли много жалби в КЗП, макар че тук казусът наистина трябва да се отнесе до полиция, ГДБОП?
Водещ: От това, което видяхме във вашия репортаж, наистина може да се направи обосновано предположение, че става въпрос за състав на престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Относно жалбите – да, постъпват аналогични жалби в КЗП. Естествено, когато ние счетем, че има предпоставка или са налице такива предположения, изпращаме ги към компетентните правоохранителни органи.
Водещ: Но е много важно да кажем на хората да не приемат да теглят кредити от физически профили на хора в социалните мрежи, от групи за хора с лоша кредитна история, защото се оказва, че постовете са десетки и са пуснати през ден, т.е. има изключително много хора, които са се усетили, че това е схема, която работи.
Ангел Джалев: Всъщност това е абсолютно така, както го казвате. Тук опира и до основния проблем – това е липсата на предварителна информация относно конкретния стопански субект насреща, който евентуално ще ти отпусне кредита. Потребителите могат да се информират, има и в сайта на БНБ един Регистър на небанковите финансови институции – там всеки може да направи една справка дали има и съществува въобще такава небанкова финансова институция. Това е един практически съвет към вашите потребители. Друг практически съвет, който мога да дам, е да се изисква предварителната информация – стандартния европейски формуляр, там, където би следвало и трябва и има задължение търговците да описват всяка една положителна или негативна страна на кредита, който вие ще ползвате.
Водещ: Абсолютно. Най-големият казус с бързите кредити всъщност са оплакванията за изключително високите лихви. Има ли праг на тези лихви? Има един измерител за оскъпяване на кредита, който изглежда като много сложна физична формула.
Ангел Джалев: Точно така. Всъщност това е една доста сложна, многокомпонентна формула, която е трудноразбираема дори за експертно подготвени лица в тази област, а пък за нормалните граждани е абсолютно неразбираема. Така че има праг, да. Съгласно Закона за потребителския кредит той не може да надвишава 50%. Естествено…
Водещ: Т.е. аз съм изтеглила 100 лева, трябва да ги върна утре, но ги връщам в другиден и лихвата ми не може да е повече от 50 лева.
Ангел Джалев: Там има друга регламентация, има дори и такива хипотези, където въобще и не дължите лихва. Това, което исках да кажа, е, че всъщност проблемът с този измерител на кредита е всъщност, че той е изключително неразбираем. Точно поради тази причина в момента на европейско ниво предстои регламентация с директива с цел да се внесе една яснота за гражданите какъв би бил максималният размер на кредита, независимо дали вие сте изряден или неизряден платец, всъщност да има една точна яснота, лесноразбираема за всеки един гражданин – това какво би дължал, дори и когато не е изряден, за да има един горен максимален праг.
Водещ: За финал – три бързи и изключително лесноприложими съвета за хората, на които ще им се наложи да изтеглят бърз кредит скоро?
Ангел Джалев: На първо място, да изискват предварителна информация. Това е изключително задължение и на търговците – те да я предоставят. Да сравняват тази информация, ако трябва между отделните търговци, да не бързат. Разбирам, че това са хора, които са в крайна спешност и нужда, но все пак е по-добре да бъдеш малко по-бдителен и внимателен. И естествено, винаги да се оплакват, когато се чувстват ощетени от некоректни търговци, тъй като ако са пасивни, те няма да защитят правата си.
Водещ: Благодаря ви много. В сайта на КЗП има списъци с фирми, на които са съставени актове, така че това може да е друга, допълнителна сигнализация за вас. Това беше всичко от първия сезон на „Аз, потребителят“. Наесен ще се видим отново, когато пак ще сме готови с много полезни и ценни съвети.
18.07.2023, БТВ, „Преди обед“