Димитър Маргаритов: "Жалбите на потребители в КЗП се увеличават"

14.09.2018
Сподели тази новина

Г-н Маргаритов, с наближаването на новата учебна година започнахте ли проверки за завишени цени на ученически пособия и подлъгващи реклами на стоките? Открихте ли нарушения?

Традиционно проверяваме търговците в навечерието на новата учебна година. Следим за заблуждаващи оферти за цените и характеристиките на определени стоки.Възможно е търговците да тиражират заблуждаваща реклама относно качествата на предлаганите от тях продукти. Така родителите, които са винаги загрижени за децата си, се подвеждат. За да се докаже, че ергономичните раници, например, реално са такива и са по-висок клас от стандартните, изискваме протоколи за тестове, сертификати за вложените материали и за конструкцията.

В предишни периоди сме имали случаи на продажба на бележници и лични карти задължително в комплект с подвързии със съмнително качество, което неимоверно вдигаше цената. Сега няма сигнали за подобни практики.

Към момента не откриваме по-сериозни нарушения. Дори и досега споменатите проблеми смятам, че ще бъдат преодолени. Съдът вече има решения по някои от казусите, по които имаме произнасяния и повечето търговци се коригират.

 

Има ли нови изисквания за стоките за бебета и деца – дрехи, детски артикули, играчки?

Това е другата група проблеми, за които следим - да се продават само безопасни стоки за децата.За по-малките ученици и за децата в детската градина има стандарти и изисквания за безопасност на материалите, от които са произведени дрехите и обувките. За елементите, които съпровождат облеклото, като връзки, шнурове, качулки, също има стандарт и ние проверяваме това.

И през лято имахме акция съвместно с агенция „Митници“ за безопасността на надуваемите артикули. Не се допускаше внасянето на стоки, които не съответстват на утвърдените европейски стандарти за безопасност. Такива продукти бяха спирани още на границата, от митническите складове или камионите и така изобщо не достигнаха до пазара. Реагирахме навреме.

 

От август месец тече кампания за нарушения при сезонните намаления, като неналични артикули на промоция, необявяване на условия за използване на намаление, несъответствие в цените. Получавате ли сигнали за такива нелоялни практики?

В момента проверяваме търговските обекти и онлайн пространството за намаления на летни дрехи и обувки преди зареждане на есенно-зимните колекции. В повечето случаи намалението на цената е реално, но има и нелоялни практики. От сигнали на потребители и от наши кампании е установено например, изкуствено завишаване на цените непосредствено преди промоционална кампания и некоректно таксуване на каса, т.е. стоката ви е с по-ниска цена на етикета, но на касата ви я таксуват на старата, по-висока цена.

По закон поне 30 дни преди обявяване на намалението стоката трябва да е продавана на старата цена. При проверка на търговски обекти ние изискваме информация от фискалната памет на касовите апарати и така виждаме дали намалението е коректно. Има случаи, особено в онлайн магазините, непосредствено преди промоционалната кампания да се вдигат цените на стоките и след това да се обявяват голям процент отстъпка, но реално намалената и редовната цена са почти еднакви.

Другият проблем - некоректното таксуване на касата, се среща най-често в търговски обекти, където се закупуват повече стоки. Обикновено потребителят,понеже купува повече неща, не обръща внимание дали на касата всичките му артикули са на по-ниската етикетна цена. При плащане на сметката хората трябва да са внимателни и да следят как се таксуват стоките им. 

 

Какво трябва да знаят потребителите за сезонни намаления и за кампании като „Черния петък“ например?

Потребителите все повече следят динамиката на цените, особено при онлайн покупки от „Черен петък“. Хората наблюдават пазара, избират си стоки, следят промените в цената и когато видят, че непосредствено преди промоционалната кампания се завишат цените, сигнализират.
Независимо дали дадени стоки са намалени или са в промоционална кампания, всички потребителски права, като връщане на закупена онлайн стока, възможността за рекламация при дефект или за пробване на стоката, важат. Продавачите не могат да правят ограничение, само защото стоките са на по-ниска цена. По-ниската цена не ги освобождава от гаранции и ангажименти към качеството на стоката.
Ако стоката е намалена поради някакъв дефект, който не пречи на нейното използване, това трябва да бъде посочено там, където е обявено намалението. Например, електроуред с транспортен дефект. Целта е потребителят да направи своя информиран избор и да прецени дали покупката е изгодна за него, въпреки нейния дефект.

 

В сравнение с миналата година подадените жалби за сделки от разстояние увеличават ли се или намаляват? И какви са основно?

Последните три години жалбите и сигналите, постъпили в КЗП по различни въпроси, нарастват. Потребителите определено стават по-активни. В онлайн сектора се забелязва още по-голяма динамика в подаването на жалби. Напоследък в България онлайн търговията нараства и затова има и повече проблеми, основно свързани с 14-дневния срок с връщане на закупената стока. Това е право на всеки онлайн купувач. Търговците понякога спорят дали потребителят има право да упражни отказ или не връщат сумата в срок, който също е 14 дни, след като клиентът е уведомил за желанието си да се откаже.

Наблюдават се и „сайтове фантоми“. Те често са регистрирани извън България, но са на български език и цените са в български лева. Тези платформи имат за цел потребителят да си хареса дадени стоки, да ги поръча, да ги заплати с карта и след това сайтът да изчезне. Добре е потребителите да обърнат внимание дали има посочени координати на собственика, да опитат връзка по телефона, за да могат при съмнение да се свържат с него не само чрез електронна поща. Ако е достъпен, хората могат да му имат повече доверие. Когато наличната информация не е достатъчно подробна обаче, е знак, че има риск да се пазарува от таткова място.Важен белег на коректните онлайн магазини е, че те посочват и начините, по които може да се реши потребителски спор.

 

Наблюдават ли се нарушения при бързи кредити, застрахователи и брокери на недвижими имоти?

Бързите кредити са много актуални в момента. Хората ги взимат или за да си закупят нещо, или защото имат нужда от бързи средства. Това е причина да не обръщат внимание на някои важни неща.

Един от проблемите е неоснователно обявяване на кредита за предсрочно изискуем с обтекаеми причини – например „влошено финансово състояние на потребителя” или „взаимоотношения с трети лица, които могат да доведат до евентуално влошаване на финансовото състояние”. Така формулирано излиза, че когато поиска, кредитната институция - търговецът може да потърси предсрочно сумата. Клаузата е неравноправна, хората трябва да внимават какво подписват.
Това са мъгляви формулировки, които не трябва да се приемат.

Друг проблем е да се иска заплащането на лихвата за целия период при предсрочно погасяване. Лихвата е един вид такса, че потребителят ползва парите на институцията за определен срок, но когато той е по-кратък, няма основание да се изисква сумата за цялото време. Такива клаузи не трябва да се подписват.

Нелоялна практика е да се даде за подпис договор, в който не са попълнени всички реквизити, като лихвен процент, сумата, периода. По принцип потребителят има правото да знае всичко за договора си. Не трябва да слага подпис на празни формуляри, но хората го правят.

При бързите кредити например, кредитодателят е длъжен да представи на потребителя Стандартен европейски формуляр. Това е таблица, в която е описано всичко, с което кредитополучателят трябва да е запознат, преди да подпише договора - какво взима и какво ще трябва да върне, какви са допълнителните условия, на които трябва да отговаря. Ако няма такъв формуляр - таблица, потребителите трябва да си го изискват. В случай, че не е представен формуляр, потребителите трябва да сигнализират към КЗП, а не към БНБ. Правили сме проверки с таен клиент, установявали сме нарушения и сме налагали санкции, тъй като това е нелоялна търговска практика.

 

Има и практики със запис на заповед, нали?

В миналото сме срещали и случаи, в които към договора задължително е прикрепен и запис на заповед, който задължава потребителя да плаща винаги на този, в чиято полза е издаден документът. Такова нещо никога не трябва да се подписва от потребителите.

 

А какви злоупотреби се правят на пазара на недвижими имоти?

Например, в сделка за покупко-продажба на недвижим имот понякога посредниците изискват комисионна за посредническата услуга дори да не закупите имота от тях, а например - директно от собственика. Тогава те си искат комисионната. Не може да се изисква заплащане на услуга, която реално не е ползвана. Т.е. брокерът е направил оглед, а не връзка между продавач и купувач, за да иска комисионна. Дори предвиждат такава, когато Вие си купите жилище в същия блок или вход, в който и те продават, само защото някога са Ви завели там да видите някакъв апартамент. На това също нямат право. В крайна сметка, Вие правите сделка с друго лице, без посредничеството на този брокер.

Също така се натъкнахме на нелоялни практики и при застраховките на автомобили. Някои дружества например, отказват да се изплати обезщетение при кражба на кола, ако талонът на автомобила е бил вътре в колата. Това е необосновано ограничаване на потребителите – къде ще си държат талона е тяхна работа, могат и в колата, дори е логично да е там. Имаме произнасяния на Комисията вече и някои застрахователи се съобразиха безусловно, други обжалват обаче и е интересно какво ще каже съдът.

Източник: 24новини.бг