Димитър Маргаритов: „Забранихме над 300 нелоялни практики през миналата година”

04.01.2017
Сподели тази новина

Над 300 нелоялни търговски практики в различни сфери е забранила Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година. Това съобщи председателят Димитър Маргаритов в предаването „Нашият ден” по Българското национално радио.

Една част от нарушенията са установени съвместно с други институции. „За случаите, които касаят качеството на хранителните стоки и продукти, взаимодействаме много добре с Българската агенция по безопасност на храните. В рамките на активни туристически сезони, както сега, имаме трайна практика да извършваме съвместни проверки, които са много по-ефективни. Когато говорим за телекомуникациите, в доста случаи е необходима намесата и на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като тя има прерогативите да следи за качеството на предоставяната услуга, за това дали покритието навсякъде е такова, каквото би трябвало да бъде и пр.”, обясни Маргаритов и подчерта, че забраната на всяка нелоялна практика предпазва неограничен кръг потребители да станат жертва на подобно нарушение в бъдеще.

Председателят посочи, че значителна част от забранените нелоялни практики са във връзка с предоставяне на телекомуникационни услуги. Същевременно това е секторът, в който са и едни от най-съществените пробиви на комисията в последните периоди. След като два от мобилните оператори се съгласиха на по-малки неустойки при предсрочно прекратяване на срочните договори, скоро се очаква това да направи и третият. Междувременно срещу него продължава делото по заведен от комисията колективен иск в съда.

На този етап прекратяването на договор с въпросния телеком следва да стане при условията, които са посочени в него. „Но, ако – както е и в другите подобни случаи – колективният иск приключи успешно и въпросната клауза, която предвижда да се плащат всички такси до края на договора като неустойка, бъде прогласена за нищожна, засегнатите от нея потребители ще имат право на обезщетение, съразмерно на претърпените от тях вреди”, разясни той.

Маргаритов коментира и мястото на България в Европа в сферата на потребителската защита: „Мисля, че сме на едно от средните добри по-скоро места в една своеобразна виртуална класация, която бихме могли да направим, гледайки общоевропейския пазар. Първо, защото потребителите и у нас година сред година стават все по-активни, все по-добре познават своите права и са все по-склонни да ги отстояват. На второ място, този процес се благоприятства и от подобряващото се осъзнато поведение на търговците, които си дават сметка, че с въвеждането на добри практики, със спазването на коректно и лоялно отношение към своите клиенти, много по-добре биха ги запазили и увеличили, отколкото ако се опитват с дребни хитринки да ги излъжат. Тези тенденции ни поставят там, където са другите цивилизовани европейски държави.”

Според Маргаритов наблюдаваните тенденции допълнително подпомагат процеса на потребителската защита и поставят на друга плоскост отношенията на пазара.

Потребителите ни търсят или сигнализират в ситуация, в която дори все още не е завършен фактическият състав на дадено нарушение и така нашата намеса позволява да не се стигне до ощетяване. На пръв поглед изглеждащата парадоксално статистика на увеличаване броя на жалбите и намаляване на този на нарушенията, всъщност има своето логично обяснение именно в това – когато хората реагират навреме, може въобще да не се стигне до извършване на нарушение, а до предотвратяването му и намиране на добър начин за компенсация на потребителите. И в сферата на туризма все по-често при несъвпадане на обещаното и предоставеното, хотелиерът е готов да предложи компенсация, която да удовлетворява потребителя – например, допълнителна услуга. В търговската мрежа - също. Все повече са тези търговци, които са склонни, независимо, че това по закон не е безспорно право на потребителя, да приемат обратно стока без дефект и да възстановят парите на клиента си за нея”, даде примери председателят.

Маргаритов пожела през Новата 2017г. да има повече откритост и добронамереност във взаимоотношенията между хората като цяло, в това число между гражданите като потребители и търговците като предоставящи на вниманието им различни стоки и услуги.

Източник: БНР