Димитър Маргаритов: "Внимавайте със заблудите по морето"

02.07.2019
Сподели тази новина

- Г-н Маргаритов, какви са най-честите трикове, с които търговците се опитват да излъжат потребителите в летния сезон?

- Триковете на търговците са свързани основно със заблуждаващи практики - с подвеждаща информация или спестяване на важни подробности около офертата, която потребителите разглеждат. Основно за това трябва да се внимава въпреки отпускарското настроение, което ни завладява. Традиционни, свързани не чак толкова със сезона нелоялни практики, са опитите част от стоките, които се продават в по-големите магазини, да бъдат маркирани на касата с различна цена от тази, която е обявена на щанда. Затова е важно потребителите да внимават, особено когато пазаруват повече на брой стоки. Имаме случаи, в които разликата в цената е от 1 до 50 ст. и повече, а понякога дори и в левове.

 

- Плажните артикули са едни от най-търсените през лятото. Има ли тревожни сигнали за тях?

- Тази година все още не сме попадали на опасни стоки, свързани с плажуването. През изминалите имахме, но веднага реагирахме. Бяхме уведомени от Агенция "Митници", че на границата са задържани големи количества плажни артикули, повечето предназначени за деца - раменки, пояси, надуваеми възглавници, които нямаха допълнителни документи, за да може да бъде установено, че отговарят на изискванията и стандартите за безопасност. По тях не трябва да има остри ръбове. Трябва да има специална технология на конструкция на вентила, така че да не може произволно да бъде изпуснат въздух. Всичко това е безспорно важно, за да гарантира безопасността на потребителите и най-вече на най-малките.

 

- Има ли нарушения при увеселителните съоръжения по морето?

- Засега няма конкретни сигнали, но сезонът тепърва започва. Разбира се нашите хора са готови да реагират. Към момента следим всичко документално, защото е много по-важно да предотвратим тези инциденти. В минали години сме имали подобни случаи. Ставало е въпрос за тези надуваеми съоръжения под формата на замък например, по които децата обичат да скачат. От началото на сезона следим аквапарковете. Там, където атракционите не отговарят на изискванията, се спират до момента, в които не се приведат в съответствие. Надявам се всички, които са допускали грешки минали години, да са си взели поука.

 

- Наскоро предупредихте да се внимава и с чейнджбюрата. Какви са нелоялните практики при тях?

- Имам възможност да дам много интересен и забавен, но в същото време неприятен пример. Става въпрос за един такъв обект, пред който беше поставено табло с различни флагове на държави, чийто валути са от най-оборотните. Бяха поставени едни изключително атрактивни числа, които човек мисли за валутните курсове. Влизайки в чейнджбюрото, разбира, че това са някакви сувенири, със знамената на съответните държави и цифрите всъщност са техните цени, а не истинските курсове, по които се обменя валутата. Законодателството задължително изисква чейнджбюрата да поставят на видно място недвусмислена информация за това какви са дневните курсове, по които работят. Така че дори някой шеговито да реши да си позволи такъв трик, ще понесе сериозно наказание.

 

- Онлайн търговията заема все по-голямо място в нашия живот. Имате ли жалби и от този характер?

- Най-големите опасности се крият при пазаруването чрез социални мрежи. Невинаги сме сигурни кой стои отсреща. Това може да е някой злонамерен субект, който иска само да привлече средства, да обещае, че ще извърши нещо, пък след това да избяга и да не може да бъде открит. Тъй като все още нормативната уредба малко изостава от фактическото развитие в живота, мога само да отправя едно предупреждение към потребителите, които се доверяват на такъв тип пазаруване - да го правят само, когато са абсолютно убедени, че насреща има реално съществуващ човек и да зададат всички въпроси, които ги интересуват както по отношение на цената, така и по отношение на доставката. Ако се прокрадне и най-малко съмнение, по-добре е да не правят покупката.

 

- От какво най-често се оплакват гражданите?

- В жалбите, които достигат до нас, най-често констатираният проблем е свързан с разминаването между обещаното, описаното в офертата и реалните условия, в които потребителят е бил поставен. Имам предвид, че понякога сме изкушавани с ниски цени, а после разбираме, че имаме да доплащаме за допълнителни неща, за които това не е било споменато в офертата. Например паркинг или услуга, свързана с настаняването и храненето.

 

- Колко жалби постъпват при вас на година?

- Миналата година бяха около 23 500 приблизително. През последните години бройката им трайно е над 20 хил. За първото тримесечие на тази година имаме над 10 хил. жалби, което означава, че тенденцията да надхвърлим тези 20 хил. най-вероятно ще се запази. Но това показва, че хората имат отношение към тези проблеми.

 

- Стана ли българинът по-информиран, научи ли се да търси правата си, да чете добре етикетите върху дадена стока?

- Мисля, че да. Но нека да не бъдем прекалено големи оптимисти на този етап, защото Европейската комисия беше изнесла проучване по темата. Според него ние оставаме малко по-назад от държавите, в които потребителската култура е висока и хората действително знаят какви са правата им. В България все повече хора реагират, знаят как трябва да постъпят и към кого да отнесат жалбата си. Има все още какво да работим - както по посока да апелираме и стимулираме хората да бъдат по-активни, така и според мен в една друга посока - работа и със самите търговци, по линия на превенцията, на образоването им, запознаване на нормативните изисквания, на условията, при които трябва да се осъществява търговска дейност в една или друга сфера.

 

- Какво ще посъветвате да направят потребителите, когато попаднат на нарушение?

- Трябва да реагират и да поставят проблема пред търговеца или негов представител. Това е първата стъпка. Тя не е за подценяване, защото понякога търговците се респектират от това, че човек си знае правата, и предприемат някакви действия. Ако реакция липсва, потребителите трябва да се обърнат към Комисията по защита на потребителите. Това е възможно по няколко начина. Единият от тях е чрез нашите териториални бюра, които са разположени във всички областни градове в страната. Има информация за техните адреси, телефони и имейли в официалната страница на комисията. Също така имаме денонощен телефон. Нещо, което аз все повече препоръчвам, е хората да ни пишат онлайн чрез сайта ни, тъй като в днешно време почти всеки използва смартфон и става по-лесно.

Източник: в. "България днес"