Димитър Маргаритов: "Повишеното внимание и зачитането в "дребния шрифт" преди подписването на договор за кредит спестяват главоболия впоследствие"

09.03.2019
Сподели тази новина

Когато теглим бърз кредит, вниманието ни трябва да е насочено към това какво подписваме. Напоследък, като че ли стана модерно вината да се хвърля в подобни хипотези винаги върху лошите търговци, които искат да излъжат добрите граждани. Всъщност, истината за съжаление – и нашата неофициална статистика го потвърждава – е, че в повече от 2/3 от случаите, хората са се подписали върху това, срещу което впоследствие негодуват. Съветът е за повишено внимание и зачитане в „дребния шрифт“, тъй като в повечето случаи става дума за многобройни клаузи и именно в тях може да се крие проблемът. А, когато човекът се е подписал, за съжаление контролните органи по-трудно могат да съдействат, в случай че впоследствие бъдем сезирани с жалба. Този коментар направи председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов за новините на телевизия „Европа“ във връзка с изнесената информация, че делът на необслужваните бързи кредити у нас е около 5%.

Според Маргаритов статистически погледнато този процент не е висок. „Това са рискови финансови инструменти и хората прибягват към тях, когато имат спешна нужда. От тази гледна точка затрудненията при погасяването впоследствие могат да бъдат по-сериозни. Но разпространените данни по-скоро правят впечатление като да се изпълняват ангажиментите – както от страна на търговците, така и от страна на потребителите, които успяват все пак, макар вероятно и това да не е винаги съвсем лесно, да погасяват своите задължения навреме“, каза той.  

Димитър Маргаритов подчерта, че когато става дума за неравноправни клаузи – противоречащи на закона правила, които се опитват да прехвърлят цялата тежест върху потребителя и да създадат едно неравностойно положение спрямо търговеца, тогава Комисията може да се намеси. „Често пъти и с помощта на съда сме успявали да обявим такива клаузи за нищожни и по този начин да предпазим потребителите, независимо от това, че се е случило да не са чак толкова внимателни“, заяви председателят на КЗП.

На годишна база т.нар. годишен процент на разходите не може да надвишава петдесет на сто от главницата, обясни Маргаритов. „Тук са включени всички възможни разходи, които потребителят прави за погасяването на кредита – не само лихвата, но и други плащания, доколкото такива има. Този лимит е законово въведен и никой не може да прекрачва тази граница“, посочи той.

 

В 14-дневен период след сключването на договора можем да се откажем от него. Предсрочно можем да погасим кредита във всеки един момент, без това да води до допълнителни задължения. Единственото изключение в този случай е, когато кредитът е с фиксиран лихвен процент. В рамките на първата година максимумът на сумата, която може да бъде послужила като обезщетение за предсрочното погасяване, е до едно на сто от сумата, която се връща предсрочно. А когато вече е изминала една година, това не може да бъде сума от 0,5 на сто, каза още председателят на КЗП.

Има регистрационен режим в БНБ. Има много строги правила, на които всеки, който желае да извършва такава дейност, трябва да се подчинява“, припомни председателят на КЗП. Той излази мнение, ч в някаква степен може да се каже, че този пазар е улегнал, или поне уляга. „Когато всичко се случва легитимно, когато говорим за стопански оператори, които могат да предлагат тази дейност, случаите, в които клиентите са ужилени, са много по-малко. Затова не трябва да се прибягва да взимане на пари от нерегламентирани „кредитодатели“, защото тогава става много сериозно и по-трудно бихме могли и ние да съдействаме, а и органите на реда“, завърши Маргаритов.

Източник: Телевизия "Европа"