Димитър Маргаритов: "Не подписвайте договор, без да прочетете всичко!"

13.02.2017
Сподели тази новина

Г-н Маргаритов, успокоиха ли се вълненията около взаимоотношенията на потребителите с фирмите за бързи кредити след промените в законодателството през 2014 г. и  след наложените с тях ограничения в тази дейност ? Или жалбите им  продължават да валят в КЗП?

- Действително промените в закона през 2014 г. допринесоха  в известна степен  потребителите да бъдат  облекчени с  туширането на  някои от най-жестоките опити за ограбване (да го наречем така), които дотогава бяха правени: с допълнителни такси, с големи проценти на годишния разход за поддръжка на кредит и други. Но при нас продължават да постъпват сигнали от граждани срещу небанкови финансови институции. Вярно, това не е сферата, от която получаваме най-много оплаквания. Има далеч по-чувствителни, от гледна точка на броя жалби, сектори на икономиката - например телекомуникационните фирми, монополистите, големите вериги за битова електроника. С небанковото кредитиране са свързани едва около пет процента от жалбите, които получаваме годишно. Но общо жалбите до нас са около 21-22 хил., така че тези 5% като брой никак не са малко. А и с увеличаване на броя на отпусканите бързи кредити, както ги наричате, се наблюдава динамика и в тази област.

Проблемите са свързани с това, че търговците правят опити, включително и в общите си условия, да търсят вратички и чрез тях да излязат от рамките на законодателните ограничения. А те в най-общи линии се свеждат до това: не може да има допълнителни такси по отпускането и усвояването на кредита; и второ - годишният процент на разходите не може да надвишава 50 от отпуснатата главница. С тези промени в закона потребителите безспорно бяха облекчени, но пък се отвори възможност търговците да правят опити да преодолеят тези ограничения.

Какви са триковете, към които те най-често прибягват?

- Има опити за въвеждане на нови такси. Има и напълно нови хитрини, които улавяме в движение - например да ви задължат в определен срок да представите поръчител по кредита си, като условията, на които трябва да отговаря този поръчител, не са определени съвсем ясно. И когато вие не успеете да осигурите поръчител, който да отговаря на тези неясни условия, такъв ви се осигурява служебно от  небанковата институция, към която сте се обърнали за кредит. А таксата, която вие заплащате за това, че търговецът ви е осигурил този поръчител, понякога надвишава размера на кредита...

Това е т.нар. възмездно поръчителство. Тази практика масова ли е вече и нарушение ли е на закона въобще, тъй като има и обратно становище: че в нея няма нищо нередно?

- Нарушение е - категорично. Това е заобикаляне на закона и въвеждане на допълнителна такса по усвояването и управлението на кредита. Но най-вече се нарушава правото на информация - определени условия се скриват от знанието на потребителя, те не му стават ясни предварително. Например на условията, на които трябва да отговаря поръчителят.

Други "хитринки" открихте ли в общите условия?

- Разбира се. А получаваме и много сигнали, които са свързани с други нелоялни търговски практики. Има фирми, които смятат, че могат например  да направят кредитите предсрочно изискуеми само защото клиентите им допускат просрочие по задължения към трети лица - например да не си платят навреме сметката за джиесема. И това е незаконосъобразна практика според нас, защото поставя хората в едно зависимо положение, при това от нещо, което няма никакво отношение към договора им за кредит. Срещнахме и един друг опит, особено показателен за мен: до предсрочна изискуемост на кредита можеше да се стигне, ако "потребителят предприеме действие, с което е възможно да увреди финансовото си състояние" - сами виждате колко е мъглява и витиевата формулировката. Хубавото е, че и тя вече не фигурира в ничии общи условия.

Вижте, според мен е по-важно да кажем на хората какво трябва да знаят, за да не се стига до такива жалби. На първо място: има единен образец - т.нар. Стандартен европейски формуляр, който задължително трябва да бъде предоставен на потребителя преди сключването на договора. В този формуляр има точно и изчерпателно изброени реквизити и те трябва да бъдат попълнени, за да може клиентът да формира ясна представа за това какво получава и какво ще трябва да върне. Много оплаквания получаваме именно за това: че или формулярът не е бил предоставен (защото все още има и такива случаи), или че е предоставен, но не е съдържал пълните данни. Хората трябва да знаят, че на сайта на нашата комисия има образец, който може да бъде изтеглен. Така те ще разберат предварително какво трябва да пише във формуляра, който ще им дадат от небанковата институция. И ако нещо липсва - да изискат да бъде попълнено.

В този формуляр обаче не се включва "такса поръчител", тъй като тя се плаща по друг, отделен договор...

- Така е. Тя няма как да бъде включена там - затова и смятаме, че тази практика заобикаля закона. Ако такъв договор все пак бъде поднесен за подпис, горещата ми молба към хората е просто да прочетат много внимателно всичко, което пише вътре. Аз си давам сметка, че невинаги ще имат време, че всички вече сме под напрежение и все бързаме. Но има едно много простичко и важно правило, което е валидно от векове: нищо не бива да бъде подписвано, без да бъде прочетено и разбрано. Ако се усъмнят, че може да им се наложи да подпишат още нещо, което е с неизвестни параметри, но ще им носи допълнителна финансова тежест - просто да спрат и да се консултират с някого дори това да са близки или приятели, които имат повече опит. Или пък да потърсят друга финансова институция, в която ще бъдат по-отзивчиви и ще им обяснят всичко, което ги интересува и на което не са получили отговор преди това.

Включително могат и към нас да се обръщат. Знаете, ние имаме денонощен телефон: 0700 111 22.  На него денонощно могат да бъдат приемани запитвания и сигнали, като веднага след началото на работния ден постъпилите през нощта сигнали се обработват от служителите и се реагира много бързо. През деня обаче нашите оператори на живо комуникират с гражданите и дават съвети. Само миналата година сме получили над 11 000 обаждания на този телефон и смятаме да развиваме тази възможност за гражданите, защото очевидно хората имат нужда да се чуят с нас и да получат съдействие на момента. Пък и в доста случаи сме успявали да реагираме и всъщност още преди да е било извършено нарушение, поради това че потребителят ни е сигнализирал, навреме сме се намесвали.

Съвсем неотдавна обявихте, че при направената проверка на общите условия за отпускане на кредити от небанковите институции почти не сте намерили такива без нарушения. Какво се случи след тази проверка?

- В рамките на кампанията, която направихме, проверихме 45 финансови институции. Около 30 от тях се съобразиха с нашите становища и промениха доброволно общите си условия и премахнаха клаузите, които според нас са неравноправни и нарушават правата на потребителите. С една фирма вече имаме спогодба да направи това, а в съда сме внесли осем колективни иска, по които тепърва ще чакаме произнасяне - делата са все още висящи.

А срещате ли съдействие от страна на организациите, в които се обединиха небанковите институции?

- Те имат две организации, и с двете сме в добра комуникация, даже сме провеждали обучения - защото смятаме, че е важно да им обясним какво трябва да се направи, така можем да си спестим доста  проблеми в бъдеще. Опитваме се да бъдем кооперативни, не на всяка цена да търсим нарушение и да наложим глоба, а ако е възможно - да предотвратим нарушенията. Най-вече за да не изпитват хората на гърба си всичките тези притеснения и посегателства.

Доколко обаче е ефективна вашата работа, след като жалбите продължават да валят? Не се ли надигравате на котка и мишка с небанковите институции - вие им забраните една клауза, пък те въвеждат нова?...

- Аз мисля, че има полза и ефект. Самият факт, че над 30 от общо 45 проверени дружества доброволно промениха общите си условия и те от наша гледна точка вече отговарят на изискванията на закона, е показателно за това, че се движим в правилната посока. Но контролът ни върху тази дейност няма да спре, той продължава. Сега сме изчистили сравнително добре общите условия на небанковите институции. Мониторингът върху тази дейност ще продължи. Освен това всяко изменение на общите им условия подлежи на предварителен преглед от наша страна. Но трябва да кажем и друго: ако непрекъснатото търсене на вратички в закона от страна на търговците продължи, това би означавало, че трябва да се направи един по-задълбочен анализ на действащата нормативна уредба. Защото опитите да се заобиколи законът невинаги означават само стремеж към некоректност или измамливи намерения. Може да се окаже и че оценката на рисковете в този особено специфичен бизнес не е била анализирана по най-добрия начин от законодателя.

Източник: в. "Банкер"