Димитър Маргаритов: Българските потребители все по-активно се възползват от достиженията на потребителското законодателство, плод на много усилия

15.03.2019
Сподели тази новина

15 март е Световен ден на потребителя. За първи път се отбелязва през 1983 година и оттогава се превръща във важна дата за всички организации и институции, ангажирани със защита правата на потребителите. Една от тях е Комисията за защита на потребителите. Как се променя значението на потребителската защита? Отговорите търсим с председателя на КЗП Димитър Маргаритов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Маргаритов, кога за първи път са формулирани основните права на потребителите и от къде идва осъзнаването, че изобщо има необходимост от подобни регламенти?

Димитър Маргаритов: Статистиката като че ли подсказва, че за първи път формулировките стават през 60-те години на миналия век в САЩ, но аз си мисля, че най-вероятно за потребителски права се е говорило и не само се е говорило, далеч преди това. Може би още в Древността, защото от какво изниква желанието и потребността да се формулират потребителските права? От осъзнаването, че всички ние сме потребители и би трябвало наистина да разчитаме на това, че можем да се защитим тогава, когато в това ни битие към нас може да бъдат адресирани опити за нелоялност и некоректност.

Водещ: Няма да се връщаме чак до Древността, но ако приемем тези 60-те години на миналия век, как се променя с течението на времето значението на потребителската защита?

Димитър Маргаритов: Много динамично развитие – това мога да кажа. Ако се върнем наистина в точно този период, когато за първи път реално се формулират конкретните  потребителски права, а именно правото на информация, правото на безопасност, правото да бъдеш чут, всичко онова, което в една програмна реч на президента Кенеди е споделено като реална идея и за нормативна регламентация, и за отстояване на тази защита. От тогава насам ще видим и особено може би в последните десетилетия едно шеметно развитие по посока на това потребителите да бъдат все по-добре защитени, да имат все по-ясни и гарантирани права и всички граници в общуването между потребителите и търговците, между потребителите и пазарите, защото вече тези понятия започват да придобиват все по-интересно значение. Мога да кажа, че всички граници постепенно падат, включително и виртуалните. Така че всичко онова, което се случва в последните години според мен гарантира потребителската защита и възможностите, които хората имат в качеството си на потребители.

Водещ: Можем ли да изведем от някои от тези, които споделихте, най-важните права, извоювани през тези години, с които знаем – редица институции са ангажирани?

Димитър Маргаритов: Тези, които споменах са фундаментални, независимо от това в каква пазарна, в каква обществено-политическа обстановка съществуват тези прави, те винаги са на лице. Вече развитието на обществото в различните периоди към тях добавя и други неща, които са не по-малко важни разбира се, защото те имат чисто ежедневно измерение. И това, което в днешно време е важно, е например да бъдем защитени, когато пазаруваме по интернет, да можем да върнем стоката, която сме купили по интернет, защото не ни е харесала, да можем да ползваме своите абонаменти за електронни услуги във все по-широки територии, без значение какви са държавните граници, които преминаваме. Защото в крайна сметка важното е ние да ползваме онова, за което сме си платили, в неговия пълен обем. Така че чисто практическите измерения според мен в днешно време са точно тези. Онова, което е извоювано на основата на базовите потребителски права, днес вече са съвсем конкретни измерения на дигиталния свят и на преодоляването на виртуалните граници в общуването, включително и в пазарното общуване.

Водещ: Цялата тази дългогодишна, можем спокойно да я наречем битка за нашите права превърна ли понятието „потребител“ в равнозначно за потребителите у нас в България и тези за цяла Европа?

Димитър Маргаритов: Аз лично може да бъда обвинен и в пристрастност, но считам, че българските граждани са доста привилегировани в последните години като част от обществото на Европейския съюз, защото достиженията на потребителското законодателство, които достижения са плод на едно дългогодишно усилие, сега вече се разпростират и на територията на България и по отношение на всички български граждани, тоест и на всички потребители. Ние пълноценно можем да се възползваме от това, че няма такси за роуминг, пълноценно можем да се възползваме от това, че вече от декември миналата година няма т.нар. геоблокиране, тоест не можем да бъдем изключвани, само въз основа на това, че сме граждани на определена държава, да пазаруваме от електронни магазини, базирани в друга държава. Тук говорим, разбира се за територията на Европейския съюз. Но в това отношение аз смятам, че наистина са постигнати много неща и ние можем да сме радостни, че сме част от това общество. Ето, това, което предстои например – знаете колко актуална е темата за т.нар. двойни стандарти сега при храните, но според мен предстои доста работа да признаем и установим, че това се случва и в други области на потреблението. Възможността и желанието, което е демонстрирано и ще бъде факт в нормативни актове в скоро време, тези двойни стандарти да бъдат преодолени и всички ние да сме абсолютно равнопоставени, когато пазаруваме, когато правим своя избор, и да знаем, че на нас не ни се предлага нещо по-лошо, отколкото на други потребители. Всичко това навежда и насочва към извода, че да – мисля, че понятието „потребител“ има еднакво значение, еднакви права и ние българите сме по-скоро бенефициенти.

Водещ: Всички знаем фразата „Клиентът винаги е прав“. Знае ли обаче съвременният потребител кога точно и защо е прав?

Димитър Маргаритов: Тук бих се изкушил съвсем накратко да разкажа един анекдот, за да придам и смисъл на този въпрос. Когато управителят на един ресторант наблюдавал спор между сервитьор и клиент, извикал сервитьора и казал „Защо спориш? Нали съм те учил: принципът е- клиентът винаги е прав.“ И сервитьорът отговорил „Този твърди, че не е прав“. Понякога може да се изпадне и в ситуации, в които тази максима да бъде условно правилна. Но аз мисля, че нашите съграждани в последните години все повече търсят правата си на потребители и все пак това е най-важното. Дали те са прави, или не са прави в случая не е от чак толкова голямо значение, колкото обстоятелството, че те стават все по-чувствителни към опитите на отсрещната страна да ги превръща в жертви на нелоялни търговски практики. Това е положителна тенденция. Колкото по-активни са потребителите, колкото по-склонни са да отстояват своите права, толкова смятам по-добре ще бъде, защото и институциите стават по-ангажирани, по-отговорни, и търговците стават по-осъзнати в идеята да бъдат коректни и лоялни, за да не загубят своите клиенти. В крайна сметка това е и основен принцип на пазарната логика.

Водещ: Обръщаме ли обаче внимание към най-малките или иначе казано – бъдещите потребители? Знаем, много се говори например за дигиталната култура на децата. Все по-динамично се развиват нещата в тази посока. Може би забравяме да обърнем внимание и на факта, че те съвсем скоро, ако вече не са,  ще бъдат потребители и ще трябва да защитават своите права. Сещаме ли се за това?

Димитър Маргаритов: Всъщност те са потребители от най-ранна възраст, защото правят своя избор, особено когато общуват и в дигиталната среда. Аз мисля, че тогава не е изключено да са повече потребители, отколкото и възрастните. Тук отваряме големия въпрос за развитието на потребителското законодателство, за тенденциите и същевременно и за усилията, които всички ние, които сме ангажирани с тези въпроси, трябва да положим, за да можем да отговорим за временното развитие за потребностите на младите хора. Тук стигаме до това, че безспорно в момента трябва да се работи по-активно в посока нормативна регулация на онова, което се развива в социалните мрежи, на онова, което се развива в електронните платформи, където физически лица пазаруват помежду си, голяма част от тях много млади хора, защото сега като че ли малко ритъмът на институционалното и нормативно регулиране остава назад и това поставя въпроси. Поставя въпроси какво правим тогава, когато ако наш „приятел“ ни е продал нещо, на пръв поглед представено като хубаво и потребно, пък после то се оказало с дефект и т.н. Това са въпроси, на които сме задължени в най-кратък срок да отговорим, включително и със законова регламентация. Но мисля, че и европейските институции, до голяма степен националните такива в държавите членки, вече са осъзнали потребността от това, най-общо казано, споделената икономика и виртуалните пазарни реалности да бъдат обект на все по-голямо внимание и оттам, разбира се, да гарантираме на младите хора, че те ще се чувстват и ще бъдат наистина пълноценни и защитени потребители в тази среда.

Водещ: Да, много са въпросите, които възникват относно тази онлайн търговия между физически лица. Да разбираме ли, че липсващата регламентация към този момент ни прави по-малко защитени и каква помощ могат да окажат институции, като Комисията за защита на потребителите, към които обикновено се обръщаме при подобни проблеми?

Димитър Маргаритов: Има до някаква степен успешни опити да се уреждат по правилния начин такива спорове, защото когато хванем житейската, пазарната логика, това точно какъв е обектът и субектът на сделката, няма чак толкова голямо значение, независимо от това дали законът категорично и твърдо казва – покривам или не покривам тези обществени отношения. По-скоро ние трябва да сме готови да  приложим правилата такива, каквито те са, във все по-налагащото се в онлайн търговията общуване между хората в социалните мрежи, в платформите. И  от тази гледна точка нашата комисия направи един опит на произнасяне, което беше категорично в посока, че през социална мрежа се предлага търговска сделка на потребител, след това той  е бил засегнат от неясните условия, нещата стигнаха до съда в Люксембург, което според мен е един пробив, и там разбира се, което също е добре, беше посочено, че всеки правоприлагащ орган би трябвало да преценява във всяка конкретна ситуация дали става въпрос именно за такъв тип отношения. Оттам вече да разпростре защитата, която законодателството дава и върху хора, които пазаруват в социалните платформи. Мисля, че това е крачка, която задава правилната посока и в която посока в следващите периоди би трябвало да се придвижва и нормативната регламентация.

Водещ: В случай на нередности при тази търговия кой понася санкцията? Онлайн платформата, в която потребителят се е регистрирал и търгува през нея, или по-скоро самият търговец?

Димитър Маргаритов: По начало санкцията би трябвало да бъде за търговеца. Но тъй като тук, както вече изяснихме, става въпрос за по-специфични отношения, при които е възможно да се размие отговорността, неслучайно Европейската комисия отправи апел към собствениците и администраторите на най-големите електронни платформи в света, да се създадат съответните филтри. Това е в ръцете на тези хора, на тези компании, посредством, които да може да става ясно защо, какво, кога и кой предлага на  потребителите и оттам вече отговорността да бъде и за онези, които администрират платформите. Защото не е достатъчно само да кажеш – „ами вижте, аз им предоставям едно пространство, на което този, който предлага, носи отговорността за това, което предлага“. Но ние трябва да бъдем и по-отговорни по отношение на самото пространство, тъй като то създава у потребителите определено доверие. Тогава, когато потребителите посещават определени места с необходимото доверие, би трябвало и онзи, който разчита на това доверие, да носи своята отговорност, ако има проблем. Така че смятам, че нещата и тук следват по-скоро в правилна посока и съвсем скоро ние ще видим първите резултати от подобряването на регулацията в тази сфера.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Източник: Радио "Фокус"