Димитър Маргаритов: „Българинът показа разум и практичност в кампанията „Черен петък“, но и склонност да отстъпи от качеството заради намалената цена“

06.12.2018
Сподели тази новина

След приключване на кампанията „Черен петък“, ако трябва да очертаем картината на тазгодишното му провеждане, как изглежда тя?

Нека първо да се спрем на класическата дейност на Комисията при такъв тип кампании, а именно – контрола. В самия ден сме извършили около 250 проверки в търговската мрежа. Нашата специализирана дирекция за онлайн продажби – и преди започването, и в рамките на самата кампания „Черен петък“, проследи динамиката в цените на стоки и услуги в електронни магазини. В 15 от случаите, но може и малко повече да се окажат, тъй като не всички проверки са приключили, има нарушения – основно свързани с коректността на предоставяната информация за процент намаление, стара-нова цена, съобщаване на старата цена. По-скоро говорим за случаи, в които това е било спестено или информацията е била манипулирана.

Но какво представлява за потребителите „Черният петък“? Нашите сънародници припознават кампанията като значимо потребителско пазарно събитие, от което би желал да извлече полза. Над 60% от анкетираните в специално проучване по поръчка на голям български онлайн магазин посочват, че знаят за него, а 43% са декларирали, че ще си купят нещо по време на кампанията. Много интересно обстоятелство е, че преди провеждането на кампанията на въпрос какви суми са заделили средно да похарчат в този ден, потребителите отговарят така щото средното число се получава около 400 лв. Но, ако се вярва на изнесената след „Черния петък“ информация, според която българите са похарчили около 250 млн. лв. в рамките на кампанията, и се върнем на тези 43% от заявилите в анкетата, че ще участват, съпоставяйки с броя на населението към настоящия момент, се оказва, че реално похарчената сума от всеки един средно е 83 лв.  Т.е. се наблюдава едно доста сериозно разминаване.

Генералният извод, е че българинът отчита, че има такъв тип кампания, смята я за полезна, но запазва разума и прагматичността си и – ако не открие това, което е смятал, че ще намери с по-голяма отстъпка и на по-ниска цена, не си го купува. Но е възможно да си купи нещо друго, което не е планирал, обаче е преценил, че е изгодно да направи покупката точно в този момент.   

 

С какви мотиви се включва българинът в „Черния петък“?

Има хора, които твърдо отстояват желанието си да реализират планирана покупка и следят динамиката на цената на определената стока, за да могат да направят най-изгодната сделка. Има и такива, които импулсивно могат да се включат – около 30% от анкетираните, които заявяват, че ще пазаруват от „Черния петък“ допускат, че е възможно да си купят нещо, без по никакъв начин да са планирали предварително да извършат тази покупка.

Но прави впечатление нещо, на което по-скоро не бих поставил оценка с положителен знак. Повече от половината анкетирани са склонни да направят компромис с качеството за сметка на това да получат стоката с голямо намаление.

 

В кои български градове е имало най-голям интерес към отстъпките на „Черния петък“?

Интересът към „Черния петък“ е не само от по-развитите региони на страната (както те са според изследванията на икономическите и социалните служби, които са правили такива проучвания), но и в градове, където по-скоро икономиката се квалифицира като не чак дотам развита – като Видин, Сливен, Силистра, например – градове, в които е имало интерес. И, разбира се, в по-заможните региони – Стара Загора, Варна, София – по-скоро среден интерес. Това идва да ни покаже, че жителите в райони, в които икономиката е по-слабо развита и съответно – покупателната способност е по-ниска, следят провеждането на такива кампании и се стремят да извършат максимално изгодни за тях сделки по-скоро не поради факта, че могат да си купят много неща, но че точно тогава могат да си купят необходими неща на по-ниска цена.

 

За какво се оплакваха най-вече хората?

35 са жалбите, които са постъпили при нас за периода 23-26 ноември. Почти изцяло касаят онлайн търговия и са свързани с основните нарушения, за които стана дума в началото на разговора. Посочва се невярна стара цена, която е значително по-висока от тази месец преди кампанията. Стоки в промоция с актуални ниски цени, които не са били налични в онлайн магазините. Включително потребителите споделят, че са се възползвали от практичен съвет, който са получили или от други потребители, или от самите онлайн магазини – да запазват предварително в кошницата артикули, които представляват за тях интерес и в момента, в който бъде стартирана кампанията, да пристъпят към тяхното закупуване именно с цел да си ги „резервират“. Дори при прилагането на този „трик“, се е оказало, че не е имало наличности от въпросните стоки. Това е проблем, тъй като търговците – обещавайки примамливите оферти и ниските цени, задължително трябва да се ангажират и с осигуряването на наличности. В противен случай би била налице нелоялна търговска практика.

 

Правите ли такива проверки? Установявана ли е нелоялна практика на някои търговци?

Миналата година имаше в рамките на кампанията „Черен петък“ точно такъв казус. Неколкократно установихме, че цените, които сме наблюдавали преди стартирането на самата кампания, са вдигнати рязко буквално два-три дни преди нейното начало, което е незаконно, тъй като стоката трябва да се продава на старата цена поне един месец. И след това се свалят същите нива, които са били доскоро, с анонса, че е налице еди какъв си – понякога и немалък – процент намаление. Това създава заблуда у потребителите, но ние сме го установявали и можем да го установим. Нашите инспектори имат функцията и правомощията да изискват паметта на фискалните апарати, за да установят по безспорен начин на каква цена е била продавана стоката, за която се е анонсирало намалението.  

 

Нелоялни практики за липса на наличности установявали ли сте и възможно ли е да ги установите?

Имаме такива случаи. Изискваме информация за това какви количества от дадения артикул са били доставени и сме попадали на случаи, в които безспорно се доказва, че на фона на широкомащабната рекламна кампания, която е достигнала до десетки и стотици хиляди хора, от точно тези стоки, които представляват интерес за потребителите в рамките на кампанията „Черен петък“, са заредени едва няколко бройки. Тази диспропорция сама по себе си е нелоялна търговска практика.

 

Какви стоки са си купили потребителите, които са се обърнали към Комисията?

От това, което виждаме в техните жалби и обажданията, по-скоро става въпрос за типове артикули – телекомуникационни устройства, малки електроуреди от рода на епилатори, например, домакински уреди, козметика, детски играчки.

Ако ги групираме, оказва се, че българите използват още „Черния петък“, за да приготвят подаръци за своите близки във връзка с идващите празници – това дори изрично е декларирано в сигналите, които сме получили. Другото е – група, в която хората изглежда имат някаква потребност, която искат да задоволят точно в този момент, защото тогава те знаят и очакват, а и в повечето случаи това действително е така – че ще си купят необходима стока на по-ниска цена, понякога и доста по –ниска от регулярната.

 

Кои от рисковете на „Черния петък“ остават актуални и за предстоящата кампания за празнуване на Коледа и Нова година?

Има преливане между тези акции – от „Черен петък“ към предколедните, а след това и Коледните базари и намаления. Един от големите рискове за заблуда относно актуалните проценти намаление е т.нар. фигура намаление в намалението. Много важно е да се подчертае, че търговците не могат механично да събират двата процента намаление и да твръдят, че сборът от тях представлява реалният процент. Всъщност, винаги гледаме какъв е отбивът от актуалната стара цена, независимо, че тя от своя страна е била прилагана също с намаление спрямо друга предходна, още преди старта на някоя от тези две кампании.

Остават и класическите рискове потребителите да бъдат привлечени от доста екзотични, примамливи оферти за ниски цени на ексклузивни стоки и да се окаже, че няма наличности. Ние сме имали в минали години един пример, който е подходящ във връзка с Коледата. Той беше за Коледните елхички, които са с различни размери и съответно – с различни цени се предлагаха в голям търговски център. Размножават се безкрайно много брошури, разпространяват се в градовете, хората виждат това,отиват и всъщност се оказва, че от най-масовия и предпочитан размер елхички и с анонсиран процент отстъпка няма наличности. Тогава Вие, бидейки в магазина, най-вероятно ще си купите от някой от другите размери елхичка, без да имате обаче вече тази изгодна отстъпка. Една нелоялна практика, която очевидно цели да привлече клиента и да му вземе повече пари, отколкото той първоначално е планирал да даде.

Имали сме и случаи, в които сме установявали, че стоки се продават в подаръчен комплект с идеята, че са по-изгодни в тази комбинация, но се оказва, че ако ги закупите поотделно, единичните им цени при сбора могат да дадат по-малък резултат.

 

Какви проверки планирате преди самите Коледни и Новогодишни празници?

Нашите екипи продължават да следят това, което се развива на пазара относно коректното поднасяне на информацията – и в онлайн средата, и в търговските обекти.  

Проверяваме и дали, когато на витрината на един магазин има голям процент намаление, всъщност няма да се окаже, че той важи само за някакъв крайно ограничен асортимент в търговския обект. Това също е нарушение, което в случаите, в които сме го установявали, санкционираме.

Бих приканил и потребителите, давайки съвети към тях, ако те ги следват и установят, че нещо не е наред и видят, че се правят опити за фалшиви намаления, промоции и всякакъв друг тип нереални отстъпки, да сигнализират при нас, за да можем да се намесим и да имаме едно нормално присъствие – и по сигнали, и по кампания, за да ограничим до минимум изкушението на търговците да въвеждат в заблуждение гражданите.  

Източник: „Дарик“ радио